Поезия и транс

Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Поезията като всяка хипноза е заразна. Уж това са все същите думи, които използваме всеки ден, а подредени по този начин, те изведнъж ни отнасят някъде много далеч от всекидневието… Някъде много навътре… Много дълбоко…

И може да не е в преживяване, същото като онова, което е накарало поета да подреди думите си – защото всяко човешко преживяване е неповторимо – но със сигурност е дълбоко в преживяване, което инак сега не би се случило. И тази възможност – да надзърнеш отвъд границите на всекидневните си мисловни модели, отвъд мозъчните си навици, отвъд рутината на ставащото и повтарящото се автоматично в теб – прави поезията примамваща и хипнотична.

Поезията е авантюра за избраници. Тя изисква най-напред свободата да можеш да й се отдадеш. Дори в късите минути на едно стихотворение – да се оставиш да бъдеш воден вместо да се опитваш да мислиш и анализираш. И още – свободата на потока между думите и емоциите, директното предаване на звученето на думите – не просто на повърхностния смисъл на думите – на несъзнаваното: там, където заедно с всяка дума се пазят и чакат да бъдат извикани и образът, и гласът, и усещането – и редуването на думите започва да сменя едни след други – в ритъм – образи, гласове, усещания – точно така, както го правят режисьорите на големия екран.
Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Да бъдеш добър поет не се научава – също така, както не се научава изобщо да бъдеш добър хипнотизатор. Точно както добрите хипнотизатори, и добрите поети просто се появяват, когато има нужда от тях – когато думите сякаш не стигат за новите преживявания и за нуждата от нови преживявания, и за копнежа от нови преживявания, които могат да ни отведат напред. И трябва да се намери начинът това да бъде изразено и оформено, и запазено в код, който може да бъде предаван нататък, разпостраняван, разчитан, превръщан в нови и нови вътрешни преживявания – неповторими човешки преживявания – неповторимо събуждане и съчетаване на образи, гласове и усещания от огромното ни вътрешно хранилище – това наше най-голямо богатство като хора.

Живеещите без поезия са бедни. Не защото не притежават богатството в себе си, а защото нямат моста към него. Без мост също може да се премине реката – може би. Това се случва случайно или с помощта на психотерапевт или с приятел, или при нова любов… понякога… бродове, които могат и да доведат до другия бряг… до далечния бряг… може би. И ако хипнотичният транс обикновено има по-приземена, по-делнична цел, единствената цел на поетичния транс е просто да ни отведе нататък…да бъде нашия мост към мястото, където сме себе си.

И когато това се случи, макар и веднъж, започва чудото. Чудото да откриеш, че твоят език събужда една нова планета. Чудото да откриеш сам тази планета. Чудото да заведеш някой друг в началото на нейните безкрайни хоризонти, където всеки може да се загуби и да намери себе си.

Чудесата нямат нужда от обяснение. Слушайте:

Иван Пейчев

Христо Фотев

Програмите - за слушане като аудиофайлове можете да свалите оттук - използвайте бутона Download

One thought on “Поезия и транс

  • КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
    Дамян Дамянов
    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш.

    НЕ СИ ОТИВАЙ
    Дамян Дамянов
    Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
    Не ме оставяй сам с вечерта.
    Ни себе си, ни мене не залъгвай,
    че ще ни срещне някога света!
    Светът е свят ! И колкото да любим,
    и колкото да плачем и скърбим,
    като деца в гора ще се изгубим,
    щом за ръце с теб не се държим.
    Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
    Дали ще те настигне моят глас ?
    Ще викаш ти – гласът ти ще се връща
    и може би не ще го чуя аз.
    И дните си така ще доживеем
    във викове, в зов: „Ела! Ела!“
    Ще оглушеем и ще онемеем,
    ще ни дели невидима скала.
    Ще се превърнем в статуи, които
    една към друга вечно се зоват,
    но вече няма глас, ни пулс в гърдите
    и нямат сили да се приближат.
    Че пътища, които се пресичат,
    когато някога се разделят
    като ранени змии криволичат,
    но никога от тях не става път…
    Не си отивай!
    Чуваш ли?
    Не тръгвай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *