Ние можем да се връщаме в детството, защото паметта ни съхранява цялата информация, получена там: всичко, което сме преживели, което сме чули, което сме видели, което сме усетили. Но по-голямата част от това огромно количество информация се намира в несъзнаваното и остава недостъпна за нас, освен по време на някой сън или на някой спомен. Там, в информацията от първите години от живота, се крият много полезни, важни ресурси, от които имаме нужда и днес: ако можехме само да ги повикаме, ако знаехме само онзи таен и понякога объркан език, който отключва тайнствената съкровищница на несъзнаваното…
Не се опитвайте да разсъждавате в следващите 30 минути. Не се опитвайте да анализирате, защото това само още повече ще ви обърка… докато нишката на думите ви води в пътешествието назад към миналото, там, където са очите на детството, с които отново ще можете да погледнете към света сега.
1 отговор на “Очите на детството”
Blagodarq za hubavata meditacia g-n Rozenshtain!
Pochuvstvah silen priliv na jiznena energia,koiato me zaredi s ubejdenieto ,che :“Az moga..“ i „Prodaljavai da se borish“ 🙂