Дървото беше мост към вечноста; мост, по който да премина във всеки момент, в който съм се загубил - за да вляза във връзка със силата на корена - и на неизкоренимия, неукротимия, неуморимия стремеж към висините. Да намеря пътя обратно към енергийното пространство, където принадлежим като човешки същества - в непостоянното равновесие и непрестанното движение на границата между земята и небето.

Дърво от вечност – медитация за безметежност и вътрешно изцеление с Любомир Розенщайн

Програмата можете да чуете тук – връзка за изтегляне ще намерите в края на страницата “Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует, фотографски обект. Тя ставаше моя мост, средство за общуване[…]