Болестта може да бъде оприличена на планинска река. Нагазил в нея, още не знаеш какво те очаква. Дали камъните, които ще използваш за брод са стабилни и няма да те подведат. Дали течението не е прекалено бързо там, където възнамеряваш да стъпиш – и дали ще успееш да се задържиш, без водата да те събори, да те понесе. Дали не е прекалено дълбоко след следващата стъпка – повече от това, на което ще можеш да устоиш. Дали отсрещният бряг, който понякога въобще не се вижда, е достижим. И дали няма да е невъзможно стръмно и скалисто изкатерването до сушата от другата страна.
Ние си мислим, че знаем пътя си и че избираме пътеките, докато не ги пресече една такава река – която не ти оставя избор, освен да се опиташ да я преодолееш. С всичко, което носиш в себе си – с всичко, което си научил по пътя досега за преодоляването на препятствия. За оцеляването. За преминаването от другата страна.
Невинаги има мостове. Невинаги има брод. Някой път ще трябва да го търсиш надалеч от пътеката си, докато не откриеш, че твърде много си се отдалечил. Някой път ще има мъгла или ще бъде тъмно и препятствието ще става дваж по-застрашително за невиждащите ти очи и за разлюляната от шумовете на потока фантазия. Защото вътре в себе си носим също един такъв поток – едно такова препятствие. И то може да пречи дори повече от бързите води на реката.
Болестта не може да означава отпускане по течението – ние и без това го правим ден след ден, а изисква пълна концентрация да се противопоставиш на това течение. На течението вън и на течението в себе си. Да се лекуваш означава да си напълно фокусиран в целта да пресечеш реката. Да бъдеш внимателен. Да си готов да поемеш изпитанието на всяка следваща стъпка, която може да те преведе по-близо и по-близо до отсрещния бряг. Да си готов да приемеш всяка малка помощ, която може да се окаже спасителна. Да направиш всичко за да стигнеш там, където трябва – без да забравяш, че невинаги е по нашите сили да определяме къде трябва да стигнем. Колкото и сили да вложим в това.
Пресичането на една планинска река е изпитание. Изпитание е да не загубиш равновесие. Особено когато дори на сушата не си се чувствал достатъчно стабилно. Изпитание е да напредваш с помощта на опори, на които сякаш не можеш да се опреш. Изпитание е да не знаеш дали ще успееш, защото никога не са те научили.
Изпитание е да си сам сред бурната вода, която реве и обръща камъни. В студа на потока, който те обгръща и се опитва да те отнесе. Как въобще да се задържиш, толкова самичък и един, ако на помощ не идваше твоят вътрешен лечител…
– – –
„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите тихо – рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване.
Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 30 минути
Вътрешният лечител 2 – Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009
