Киното беше, поне през 20-ти век, едно особено място: човек си купуваше билет и попадаше в едно затворено пространство, обградено от действителността отвън, затъмнено – за да влезе за час-два в една друга действителност и в нея да преживее себе си като че ли в един съвсем друг живот, не този от всекидневието, не този, с който е свикнал. Белият екран се превръщаше в огледало, върху което можеш да откриеш непознати части от теб самия, докато, сам без да разбираш защо, се смееш, или плачеш, или сърцето ти бие с героите от лентата…
Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите – защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите – защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни…живота ни… в неподходящ момент…Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката… от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове…
В това пътешествие можеш да се върнеш към киното от това време и с изненада да откриеш сред героите от лентата себе си… и може би да научиш от старите ленти и една неочаквана среща неща, които ще ти помагат да продължаваш напред…
Времетраене – около 40 мин. Използвайте слушалки и бъдете с програмите на Радио за личностно развитие ChangeWire само когато в това време нищо няма да ви безпокои, най-добре сутрин рано или вечер преди заспиване.
Опитай следното: представи си, че пишеш сценария малко напред, не много, просто в близките месеци… Всички главни герои един по един изчезват, отпадат от играта, изгубват се завинаги. Смърт, заминаване,раздели – това е човешкото всекидневие. На сцената оставаш само ти – ще свърши ли представлението? Не. Кой е главното действащо лице? Може да цари абсолютна тъмнина, но ти още си там. И всичко продължава.