Радио за личностно развитие ChangeWire

Песничка за пътя

Любомир Розенщайн — Sun, 30 Dec 2007 22:00:40 +0000

Новата година е едно бяло обещание. Страниците на календара още не са запълнени и времето, което всъщност няма начало, край или посока, тепърва ще се вмества в клетките на разчертаните от нас дни. Годините са човешко изобретение и като такова, те трябва да ни служат. Призвани са не да събуждат у нас страх, че толкова бързо и напусто отминават; че отново трябва да откъснем поредния лист и да се разделим с едно парче от съществуванието си, което няма да се върне - призвани са не да подхранват в нас гущерите на отчаянието, а да ни хранят с надежда. Разделянето на времето по листове и графи, наименуването на времето е само поетична метафора и от нас зависи къде ще я вградим - дали в песен за носталгията или в песен за очакването докато сме на пътя…

Пътешественик по дъгата

Любомир Розенщайн — Sat, 22 Sep 2007 15:19:23 +0000

Ако имате проблеми със съня то е, защото в детството не са ви разказвали приказки.

Сигурно това не е единствената причина - за безсънието може да има много различни причини - от такива, които официалната наука нарича психични до онези, които титулува като физиологични: да не забравяме, че медицината в традиционния си стил продължава да прокарва граници между едното и другото. Днес на мода е трудното заспиване да се обявява за самостоятелна болест или симптом на заболяване и да се атакува с диагнози, рецепти и медикаменти - все повече дори и при децата, които, ясно е, не заспиват не защото не са си взели хапчето, а защото няма кой да им разказва приказки.

Тази програма е само за деца, но тя ще ви помогне да заспите дори ако другите смятат, че вече не сте дете, стига да се съмнявате и да не се съмнявате в това.

Времетраене: 25 минути.

Океан

Любомир Розенщайн — Sun, 15 Jul 2007 17:47:55 +0000

Морето не е бетонираното крайбрежие, обезобразените плажни ивици, нашият пореден грозен опит да се откъснем от своята планета като я унижим и унищожим. Морето остава отвъд бетона и продължава да съществува отвъд бетона и там, далеч, дълбоко от нашия повърхностен крайбрежен свят, пази вече милиони години сърцевината на живота.

Там, където поне понякога трябва да се връщаме, за да не се загубим окончателно. Тази 30-минутна медитация започва със звука на вълните, които ни водят към мъдрите дълбини на океана, наричан от древните и майка, и люлка.

Игра на границата

Любомир Розенщайн — Mon, 16 Apr 2007 18:47:28 +0000

Учените документират последния век онова, което е било известно на хората от хилядолетия: на границата между бодърстването и съня съзнанието ни се намира в особено състояние: мозъчните вълни се забавят, достъпът до функциите на лявото и дясното полукълбо се хармонизира и това разтваря вратите към интуицията, несъзнаваното, творчеството;към вътрешните ресурси, обикновено трудно достижими в будния живот.

Територията на границата между деня и съня дълго време e била запазено място за шаманите, магьосниците, мъдреците и гениите. Първите приложения на хипнозата в медицината опитват да демистифицират транса, следват измерванията на алфа и тета-вълните, днес изследователите на човешкия мозък знаят безспорно неизмеримо повече в сравнение с техните предшественици. Науката може да регистрира отделни механизми от мозъчната дейност, но дори научните хипотези са все още далеч от обяснението на сложната, фина и по природа хармонична система, която определя целия ни живот на хора - нашия мозък.

В същото време първите научни разкрития окуражават в последните десетилетия експериментатори, които търсят полезните им практически приложения. Българинът д-р Георги Лозанов използва състоянието алфа и разработвa методика за обучение без усилие в това типично с липсата на усилие състояние. Хосе Силва става световноизвестен с опитите си да използва състоянията на границата между будността и заспиването - не в научна лаборатория, а във всекидневна, домашна обстановка - за постигане на полезни за отделния човек цели. Методът Силва е начин да се направлява съзнанието в неговата игра на границата. Появиха се цели системи, които твърдят, че предизвикват необходимите мозъчни вълни и стимулират синхронизацията между лявото и дясното полукълбо като стимулират мозъка с различни звуци и шумове.

Ние сме (надявам се) още далеч от времето, в което сте можем да контролираме изцяло мозъка с натискане на копче. Но днес можем да потърсим за себе си как да използваме неговите различни вълни и състояния, за да се приближим към мечтите си и да програмираме, в играта на границата, тяхното сбъдване утре.

Слушайте тази програма само преди заспиване с качествени стереослушалки. Ако сънят ви унесе преди края на записа, не се притеснявайте. Преминаването от едно към друго състояние не става изведнъж: съществува достатъчно пространство за игра, независимо дали ни се струва, че сме напълно будни или напълно заспали….

Времетраене: около 35 минути.

Приветствие на пролетта

Любомир Розенщайн — Tue, 27 Feb 2007 18:19:10 +0000

Може би най-честият проблем, с който хората търсят психотерапия, е този за промяната, за избора, за вземането на решение. Мнозина са готови да се превърнат в пациенти, защото възприемат промяната като товар, който искат, а не могат да поемат върху плещите си. И това да не искаш да мъкнеш като хамалин е напълно нормална и разбираема човешка реакция. Не бих нарекъл болен, нуждаещ се от лечение, някой, който само иска да му е леко… Несполучлива и пораждаща фрустрация е не самата промяна, а метафората, която я прави да ни тежи като товар и ни принуждава изведнъж да поемем товар… прегърбени…

В същото време с подготовката и идването на пролетта природата, в която всичко се променя непрекъснато и с лекота ни дава други, по-полезни, “терапевтични” примери…

Времетраене: 26 минути.

Думи за медитация

Любомир Розенщайн — Sat, 03 Feb 2007 10:15:39 +0000

В училище свикваме да използваме думите за формули, описания и обяснения и това, погрешно научено, остава с нас обикновено през целия ни живот. Погрешно, защото първоначалната роля на думите не е да описват и обясняват, а да пораждат вътрешни състояния и да водят психиката ни от едно преживяване към друго. Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.

На езика на Невролингвистичното програмиране (НЛП, NLP) думите, извън рационалния си смисъл (това, което обясняват речниците и енциклопедиите и това, което сме свикнали да приемаме, че думите са) , имат и способността да адресират пряко някоя от подсистемите на нашите възприятия, някое от сетивата ни - и това Невро-лингвистичното програмиране нарича субмодалности. Думите активират сетивата ни и пораждат група или комбинация от възприятия, които водят до определено психично състояние. Ние, хората, сме единствените живи същества на планетата, които могат да виждат и без очите си, да чуват и без ушите си, да усещат и без допир - единствено с помощта на кодираната в думите способност да осигурява достъп до съхранени в необятния склад на несъзнаваното възприятия и да ги съчетава в някой път познати, някой път нови и съвсем невероятни преживявания.

Българският език, както и всеки друг човешки език има свои тайни кодове. Следи от знание за тях намираме във фолклора, а по-късно и в работата на поети като Яворов и Дебелянов и учители като Петър Дънов. Всеки език има своя дълбока сила и знанието на езика определя дълбочината и силата на психическите състояния породени от думите.

В тази програма избирам три български думи като отправна точка за медитация, която може да ви отведе дълбоко към ресурсите на несъзнаваното.

Времетраене: около 20 минути.

Очите на детството

Любомир Розенщайн — Sat, 27 Jan 2007 08:27:09 +0000

Ние можем да се връщаме в детството, защото паметта ни съхранява цялата информация, получена там: всичко, което сме преживели, което сме чули, което сме видели, което сме усетили. Но по-голямата част от това огромно количество информация се намира в несъзнаваното и остава недостъпна за нас, освен по време на някой сън или на някой спомен. Там, в информацията от първите години от живота, се крият много полезни, важни ресурси, от които имаме нужда и днес: ако можехме само да ги повикаме, ако знаехме само онзи таен и понякога объркан език, който отключва тайнствената съкровищница на несъзнаваното…

Не се опитвайте да разсъждавате в следващите 30 минути. Не се опитвайте да анализирате, защото това само още повече ще ви обърка… докато нишката на думите ви води в пътешествието назад към миналото, там, където са очите на детството, с които отново ще можете да погледнете към света сега.

Колелото на избора

Любомир Розенщайн — Thu, 18 Jan 2007 10:35:22 +0000

Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…

Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:

1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.

2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.

3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.

4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.

Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…

Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.

Планетата на щастието (невролингвистичен ендорфиногенератор)

Любомир Розенщайн — Sat, 13 Jan 2007 21:02:05 +0000

Ендорфините са химическата формула на щастието, езикът, от който разбира всяка клетка на тялото. Тази програма не е за хора, които искат да бъдат сърдити, а само за онези, на които им се струва, че са забравили как отново могат да се чувстват добре…
Внимание! Тези програми са дълбоко отпускащи. Слушайте ги само когато можете да се откъснете от всичко и да отделите време изцяло за това. Изключете телефоните. Използвайте качествени стереослушалки. Слушайте само оригиналните записи на радио ChangeWire.

Програмите на радиото имат единствено образователна цел и не заместват лечение, нито консултации от лекари и специалисти при хора с проблеми.

- - -

времетраене: около 25 минути:

Вътрешната сила

Любомир Розенщайн — Fri, 12 Jan 2007 19:42:12 +0000

Всеки има в живота си срещи със ситуации и хора, които го карат да се чувства малък, неустойчив или несигурен - каквото и да значи за теб това. Тук ще говоря за укрепването на вътрешната устойчивост или за онова човешко качество, което още преди хилядолетия е било известно като ВЪТРЕШНА СИЛА. Древните са вярвали, че някой е силен, ако е близък с небесата, божествата или небесните стихии и че такъв великан може да устои на всичко, да пребори всеки и да понесе тежестта на цялото небе, стоварена върху раменете си.

Няма ли да е чудесно и ти да намериш подобна опора в себе си? Сигурно си имал моменти, когато ти се искало да бъдеш над някого или нещо, което те е подразнило или огорчило. Да познаеш в очите на противника си уважение или дори възхита от сблъсъка с теб и невидимата сила, която продължава да те държи дори в моменти на изпитания.

Тук ще изучим една рецепта за превръщането на човека във великан. Това, което следва е една полезна техника, която ще те освободи от страх, напрежение, нерешителност, ако нямаш нужда от тях и ще те превърне в източник на неустоима за другите вътрешна сила и увереност. Умението да бъдеш уверен може да ти послужи например на изпит, на интервю за работа, при разговор с шефа или при първа среща с момиче. Вътрешната увереност е най-важната черта на човешката привлекателност за другите. Хората обичат излъчването на увереност. Тя привлича и в повечето случаи тя решава успеха: не логичните аргументи, а нелогичната, златна и топлеща светлина на вътрешната увереност.

Продължи това упражнение само ако в следващите минути нищо няма да те разсейва.

- - -

времетраене: около 20 минути:

Четири пътя към Несъзнаваното

Любомир Розенщайн — Mon, 27 Nov 2006 20:22:25 +0000

Мускулната релаксация, медитацията, методът на Хосе Силва и Невролингвистичното програмиране (НЛП) са четири различни начина за промяна на фокуса на съзнанието и отваряне на вратите към нови вътрешни пространства. В тази програма на радио ChangeWire ще имате възможност не само да чуете по нещо за тях, но и да ги изпитате непосредствено за кратко. Оставете се да надзърнете там в себе си, където може би още не сте стигали…

Внимание! Предаванията на радио ChangeWire са обикновено дълбоко отпускащи. Използвайте слушалки и в никакъв случай не шофирайте, докато ги слушате. Слушайте само оригиналните записи на радио ChangeWire.

Заучените вече от миналия опит психични състояния като магнит привличат новия опит и от това се разрастват все повече и запълват все повече от вътрешната ни реалност. Нашата нервна система действува по пътя на сходствата: за новите възприятия тя търси сходни възприятия в паметта. Нашите преживявания постепенно се превръщат в малък, ограничен каталог от преживявания. Ние присъединяваме към него по навик безкрайната и разнообразна информация, която във всеки отделен момент получаваме от сетивата си…

- - -

времетраене: около 20 минути: