Category: Връщане в миналото

ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ СЕБЕ СИ – ПРОБУЖДАНЕ НА СЕБЕ СИ Завръщане към детството и отвъд, освобождаване от тежестта на миналото.
с Любомир Розенщайн
автор на книгите
„Планетата на щастието“ , „Розовите очила на душата“, „Вътрешният лечител“

Представете си, че седите край стар радиопарат, въртите копчето и попадате на различни гласове и станции… На музика, която като че ли ви напомня нещо, въпреки че не е позната; на образи и спомени, които като че ли са били, и някак изплуват от ефира, може би приглушено, може би откъслечно, но все по-ясно… На съвсем нови или напълно забравени преживявания, в които можете да се озовете сега, без да трябва да сменяте времето и пространството…

Каня ви на това удивително приключение, в което ще превключваме вниманието си през различните степени на съзнанието за да разширим границите на собственото си познание за себе си и да се докоснем до безграничните истини на мирозданието… Подобно на пътниците във влак, който пресича далечни, непознати страни, като следваме класическия сценарий за регресия, ще преминем покрай спирките на много дълбокото физическо, мисловно и емоционално отпускане, сетне – на завръщането към детството… Ще продължим оттам през прага на зараждането на живота и ще прекрачим бариерата към предишния живот…

Ще пътешестваме и в пространството отвъд материалното, в тайнствения свят на невидимите нишки, които ни свързват с другите; там, където, казват, е царството на душите… И навсякъде, във всичко ще откриваме себе си, може би и в напълно непозната светлина – отговорите на въпросите, които ни вълнуват в момента и облегчението от това, че бремето на тежките емоции от миналото може просто да бъде смъкнато…

Наричам това пътуване освобождение, защото след завръщането си от него, по съвсем нов начин започва да изглежда и бъдещето – много по-свободно, светло и изпълнено с възможности; със силата и увереността да можеш да осъществиш себе си във всеки нов ден. “

Любомир Розенщайн: Не подарявай по навик енергията си
http://changewire.info/?p=2684

Любомир Розенщайн за първи път с АСТРАЛНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ в София
http://changewire.info/?p=2737

Любомир Розенщайн: Статусите от стените са само шумно и лъжовно представление http://changewire.info/?p=2679

Новата книга на Любомир Розенщайн ВЪТРЕШНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ Пътят на йога: спокойствие, здраве, благополучие и живот в XXI век
http://changewire.info/?p=2679

Киното беше, поне през 20-ти век, едно особено място: човек си купуваше билет и попадаше в едно затворено пространство, обградено от действителността отвън, затъмнено – за да влезе за час-два в една друга действителност и в нея да преживее себе си като че ли в един съвсем друг живот, не този от всекидневието, не този, с който е свикнал. Белият екран се превръщаше в огледало, върху което можеш да откриеш непознати части от теб самия, докато, сам без да разбираш защо, се смееш, или плачеш, или сърцето ти бие с героите от лентата…

Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите – защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите – защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни…живота ни… в неподходящ момент…Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката… от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове…

Любомир Розенщайн в Подреждане на вътрешното кино

В това пътешествие можеш да се върнеш към киното от това време и с изненада да откриеш сред героите от лентата себе си… и може би да научиш от старите ленти и една неочаквана среща неща, които ще ти помагат да продължаваш напред…

Времетраене – около 40 мин. Използвайте слушалки и бъдете с програмите на Радио за личностно развитие ChangeWire само когато в това време нищо няма да ви безпокои, най-добре сутрин рано или вечер преди заспиване.

Опитай следното: представи си, че пишеш сценария малко напред, не много, просто в близките месеци… Всички главни герои един по един изчезват, отпадат от играта, изгубват се завинаги. Смърт, заминаване,раздели – това е човешкото всекидневие. На сцената оставаш само ти – ще свърши ли представлението? Не. Кой е главното действащо лице? Може да цари абсолютна тъмнина, но ти още си там. И всичко продължава.

Любомир Розенщайн в Подреждане на вътрешното кино

Филмова прожекция Play Now | Play in Popup | Download

Връщането в минал живот в състояние на дълбок транс е вече утвърдена практика, която даже е получила специално име – реинкарнационна терапия. Според един от хората, направили най-много за развитието и популяризирането й – Реймънд Мууди, не може да се твърди със сигурност, че тези хипнотични преживявания са наистина доказателство за съществуване на минал живот. Но независимо от това идват ли от спомени или са метафори на несъзнаваното за преодоляване на сегашни препятствия, повечето изследователи са на мнение, че „сънуването“ на минали животи може да бъде полезно в настоящето – и че хората, които са опитвали тази техника, са научили нови, понякога изненадващи неща за себе си и света, който ги обкръжава, успели са да намерят разрешение на проблеми, които са ги измъчвали и са постигнали стъпка напред в личностното си развитие.

Ако сте любопитни и в състояние на стабилно психично и физическо здраве, можете да опитате сами връщането в минал живот в трансово състояние с помощта на тази програма. Отделете за това поне един свободен час, в който можете напълно да се откъснете от делничните задачи. Изключете будилниците и телефоните. Най-добре е да направите експеримента вечер преди заспиване или сутрин, веднага след събуждане.

Тази програма е малко по-различна, защото предполага и да разказвате какво преживявате, виждате и чувате по време на транса. Разбира се, можете да я опитате и в усамотение, но по-вълнуващо ще бъде, ако имате много близък човек, който да остане тихо при вас докато сте със слушалките на уши. Можете и да не говорите на глас, ако желаете да запазите преживяването за себе си или просто нямате желание да разказвате в момента.

Не се отчайвайте, ако от първия път не успеете веднага да се пренесете в минал живот. Разчупването на мисловните шаблони е също процес на научаване, който понякога може да изисква време. Ако имате желание за успех и постоянствате, опитът ще се удаде. При много хора първото връщане в минал живот се случва още с първия транс, но дори да не сте от тях, състоянието на дълбоко отпускане, в което ви води този запис, е приятно и много полезно, особено в днешните напрегнати времена.

За да споделите своите собствени преживявания с програмата, използвайте полето за коментари по-долу на тази страница.

Връщане в минал живот Play Now | Play in Popup | Download

Новата година е едно бяло обещание. Страниците на календара още не са запълнени и времето, което всъщност няма начало, край или посока, тепърва ще се вмества в клетките на разчертаните от нас дни. Годините са човешко изобретение и като такова, те трябва да ни служат. Призвани са не да събуждат у нас страх, че толкова бързо и напусто отминават; че отново трябва да откъснем поредния лист и да се разделим с едно парче от съществуванието си, което няма да се върне – призвани са не да подхранват в нас гущерите на отчаянието, а да ни хранят с надежда. Разделянето на времето по листове и графи, наименуването на времето е само поетична метафора и от нас зависи къде ще я вградим – дали в песен за носталгията или в песен за очакването докато сме на пътя…

Песничка за пътя Play Now | Play in Popup | Download

Ние можем да се връщаме в детството, защото паметта ни съхранява цялата информация, получена там: всичко, което сме преживели, което сме чули, което сме видели, което сме усетили. Но по-голямата част от това огромно количество информация се намира в несъзнаваното и остава недостъпна за нас, освен по време на някой сън или на някой спомен. Там, в информацията от първите години от живота, се крият много полезни, важни ресурси, от които имаме нужда и днес: ако можехме само да ги повикаме, ако знаехме само онзи таен и понякога объркан език, който отключва тайнствената съкровищница на несъзнаваното…

Не се опитвайте да разсъждавате в следващите 30 минути. Не се опитвайте да анализирате, защото това само още повече ще ви обърка… докато нишката на думите ви води в пътешествието назад към миналото, там, където са очите на детството, с които отново ще можете да погледнете към света сега.

The Eyes of a Child Play Now | Play in Popup | Download

Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…

Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:

1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.

2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.

3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.

4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.

Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…

Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.

Standard Podcast Play Now | Play in Popup | Download