Категория: Вътрешният Лечител

ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ СЕБЕ СИ – ПРОБУЖДАНЕ НА СЕБЕ СИ Завръщане към детството и отвъд, освобождаване от тежестта на миналото.
с Любомир Розенщайн
автор на книгите
„Планетата на щастието“ , „Розовите очила на душата“, „Вътрешният лечител“

Представете си, че седите край стар радиопарат, въртите копчето и попадате на различни гласове и станции… На музика, която като че ли ви напомня нещо, въпреки че не е позната; на образи и спомени, които като че ли са били, и някак изплуват от ефира, може би приглушено, може би откъслечно, но все по-ясно… На съвсем нови или напълно забравени преживявания, в които можете да се озовете сега, без да трябва да сменяте времето и пространството…

Каня ви на това удивително приключение, в което ще превключваме вниманието си през различните степени на съзнанието за да разширим границите на собственото си познание за себе си и да се докоснем до безграничните истини на мирозданието… Подобно на пътниците във влак, който пресича далечни, непознати страни, като следваме класическия сценарий за регресия, ще преминем покрай спирките на много дълбокото физическо, мисловно и емоционално отпускане, сетне – на завръщането към детството… Ще продължим оттам през прага на зараждането на живота и ще прекрачим бариерата към предишния живот…

Ще пътешестваме и в пространството отвъд материалното, в тайнствения свят на невидимите нишки, които ни свързват с другите; там, където, казват, е царството на душите… И навсякъде, във всичко ще откриваме себе си, може би и в напълно непозната светлина – отговорите на въпросите, които ни вълнуват в момента и облегчението от това, че бремето на тежките емоции от миналото може просто да бъде смъкнато…

Наричам това пътуване освобождение, защото след завръщането си от него, по съвсем нов начин започва да изглежда и бъдещето – много по-свободно, светло и изпълнено с възможности; със силата и увереността да можеш да осъществиш себе си във всеки нов ден. “

Любомир Розенщайн: Не подарявай по навик енергията си
https://changewire.info/?p=2684

Любомир Розенщайн за първи път с АСТРАЛНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ в София
https://changewire.info/?p=2737

Любомир Розенщайн: Статусите от стените са само шумно и лъжовно представление https://changewire.info/?p=2679

Новата книга на Любомир Розенщайн ВЪТРЕШНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ Пътят на йога: спокойствие, здраве, благополучие и живот в XXI век
https://changewire.info/?p=2679

Медитация срещу бруксизъм, стискане и скърцане със зъби – от серията медитации на български за всеки ден и промяна в живота Слушайте само със стереослушалки, на тихо и спокойно място. За най-добър резултат слушайте всеки ден.

Абонирайте се за канала на Радио за личностно развитие ChangeWire в YouTube
https://www.youtube.com/subscription_center?add_user=changewire
Следете и във ФБ:
https://www.facebook.com/YogaNidra/

С терминът “бруксизъм” се означава явлението скърцане със зъби. Обикновено това става по време на сън и по тази причина, човек даже и не подозира за заболяването си.

Стресът и тревожните състояния често се явяват като основна причина за бруксизма. Болестта често се развива при хора, които имат повишена чувствителност на зъбите към топло и студено. Хипогликемията (ниско съдържание на захар в кръвта), което е свързано с понижена функция на надбъбречните жлези, също може да се яви като причина за бруксизма.
За да определите, дали имате бруксизъм, трябва да отговорите на следните въпроси:

1) Стискате ли силно зъби, скърцате ли със зъби? Някой казвал ли Ви е, че го правите?

2) Имате ли главоболие, болки в раментата и врата?

3) Долночелюстната Ви става трака ли при отваряне и затваряне.

4) Усещате ли умора в зъбите, мускулите на челюстите при ставане от сън?

5) Имате ли чувствителни зъби?

6) Имате ли болезненост (някога имали ли сте) в челюстта или участъците от челюстта, които са разположени в зонатана ушите?

Болестта може да бъде оприличена на планинска река. Нагазил в нея, още не знаеш какво те очаква. Дали камъните, които ще използваш за брод са стабилни и няма да те подведат. Дали течението не е прекалено бързо там, където възнамеряваш да стъпиш – и дали ще успееш да се задържиш, без водата да те събори, да те понесе. Дали не е прекалено дълбоко след следващата стъпка – повече от това, на което ще можеш да устоиш. Дали отсрещният бряг, който понякога въобще не се вижда, е достижим. И дали няма да е невъзможно стръмно и скалисто изкатерването до сушата от другата страна.

Ние си мислим, че знаем пътя си и че избираме пътеките, докато не ги пресече една такава река – която не ти оставя избор, освен да се опиташ да я преодолееш. С всичко, което носиш в себе си – с всичко, което си научил по пътя досега за преодоляването на препятствия. За оцеляването. За преминаването от другата страна.

Невинаги има мостове. Невинаги има брод. Някой път ще трябва да го търсиш надалеч от пътеката си, докато не откриеш, че твърде много си се отдалечил. Някой път ще има мъгла или ще бъде тъмно и препятствието ще става дваж по-застрашително за невиждащите ти очи и за разлюляната от шумовете на потока фантазия. Защото вътре в себе си носим също един такъв поток – едно такова препятствие. И то може да пречи дори повече от бързите води на реката.

Болестта не може да означава отпускане по течението – ние и без това го правим ден след ден, а изисква пълна концентрация да се противопоставиш на това течение. На течението вън и на течението в себе си. Да се лекуваш означава да си напълно фокусиран в целта да пресечеш реката. Да бъдеш внимателен. Да си готов да поемеш изпитанието на всяка следваща стъпка, която може да те преведе по-близо и по-близо до отсрещния бряг. Да си готов да приемеш всяка малка помощ, която може да се окаже спасителна. Да направиш всичко за да стигнеш там, където трябва – без да забравяш, че невинаги е по нашите сили да определяме къде трябва да стигнем. Колкото и сили да вложим в това.

Пресичането на една планинска река е изпитание. Изпитание е да не загубиш равновесие. Особено когато дори на сушата не си се чувствал достатъчно стабилно. Изпитание е да напредваш с помощта на опори, на които сякаш не можеш да се опреш. Изпитание е да не знаеш дали ще успееш, защото никога не са те научили.

Изпитание е да си сам сред бурната вода, която реве и обръща камъни. В студа на потока, който те обгръща и се опитва да те отнесе. Как въобще да се задържиш, толкова самичък и един, ако на помощ не идваше твоят вътрешен лечител…

– – –

„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите тихо – рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване.

Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 30 минути
Вътрешният лечител 2 – Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009

В масовата хипноза, с която е изпълнено всекидневието ни, болестите са нещо, което идва отвън – най-често неочаквано, непредвидимо, понякога съкрушаващо, без да можем да разберем защо ни е сполетяла тази беда. И ние чакаме отвън помощта, за да се борим с този външен смутител – или разрушител. Чакаме обикновено някой друг, овластен от обществото за това, да ни каже какво да правим, как да постъпваме. Готови сме доброволно да поемаме отрови, които биха повалили всеки здрав човек, само и само да разкараме от себе си болестта като нещо, което не ни принадлежи.

Здравият човек обаче не е просто този, в който болестта още не е проявила симптомите си по начин, който пречи на всекидневието, а този, който не носи болестта в себе си. Никоя болест не изчезва с поемането на лекарства, както и никоя болест не започва поради някоя от безкрайно многото външни причини, които обикновено се изброяват като причинители на заболяванията. Болестта има своя център и своето начало винаги дълбоко вътре в човека, в пространството около сърцето. И винаги е вик за помощ, когато нещата вътре в теб вече са толкова объркани, че не могат да се подредят от самосебе си.

Всеки човек притежава съвършенни механизми за поддържане на вътрешната си хармония – на онова естествено състояние, което би следвало да наричаме истинско здраве. Днешният свят обаче ни подтиква да нарушаваме работата на тези механизми, да им пречим, да ги смущаваме, да вървим срещу тях. И ако се правим, че не чуваме и не се интересуваме от сигналите, които тялото и мисленето ни изпращат всеки път, когато се отклоним от вярната за нас самите пътека, постепенно тези сигнали се усилват така, че да не можем да не ги чуем – възниква болестта.

И затова има само един-единствен начин за истинско изцеление – и той е да се опитаме да се върнем към себе си. Ако не е вече много късно, всичко вътре в нас ще отговори на това стремление. Вътрешният ни лечител, пренебрегван, недочуван, недолюбван чака да се обърнем към него – и ще направи всичко, което е по силите му, за да ни върне към живота без болести.

По някой път това означава да извадим от себе си неща, които дълго сме потискали. Да освободим мачканите си с годините души. Да престанем да стискаме зъби, докато водим съществувание, което не ни подобава по причини, които всъщност не заслужават сериозно внимание. Да отхвърлим всяка баластра, която ни бута към дъното. Всяко излишно напрежение.

По някой път това означава да променим коренно начина си на живот. Да променим посоката към тази, за която сме били родени – да излезем от коловоза на принудата и да намерим вярната пътека към себе си.

Промяната по някой път – след навика на всичките мъчителни години – е толкова основна, че има хора, които предпочитат смъртта пред свободния избор да посрещнат тази промяна. Успокоението, че всичко идва отвън е понякога по-лесно от това да поемеш отговорност за себе си. Да започнеш да живееш така, че да бъдеш човек, а не само благодатна среда за бацили, вируси и симптоми – и за химически експерименти, които се очаква да ги омаломощат. Днес медицината е развита до такава степен, че разполага с богати възможности да атакува така наречените причинители, но днешната медицина няма никакво понятие за причините, които у едни хора правят причинителите действени, а у други – не. Защото зад химическите процеси и описанията на симптомите медицината отдавна е забравила да вижда самия човек – не като поле за експерименти, а като единство и част от едно по-голямо единство и болестта – като сигурен знак за нарушаване на единството.

„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване. За въпроси и коментари използвайте полето под публикацията.

Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 38 минути
Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009

В училище свикваме да използваме думите за формули, описания и обяснения и това, погрешно научено, остава с нас обикновено през целия ни живот. Погрешно, защото първоначалната роля на думите не е да описват и обясняват, а да пораждат вътрешни състояния и да водят психиката ни от едно преживяване към друго. Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.

На езика на Невролингвистичното програмиране (НЛП, NLP) думите, извън рационалния си смисъл (това, което обясняват речниците и енциклопедиите и това, което сме свикнали да приемаме, че думите са) , имат и способността да адресират пряко някоя от подсистемите на нашите възприятия, някое от сетивата ни – и това Невро-лингвистичното програмиране нарича субмодалности. Думите активират сетивата ни и пораждат група или комбинация от възприятия, които водят до определено психично състояние. Ние, хората, сме единствените живи същества на планетата, които могат да виждат и без очите си, да чуват и без ушите си, да усещат и без допир – единствено с помощта на кодираната в думите способност да осигурява достъп до съхранени в необятния склад на несъзнаваното възприятия и да ги съчетава в някой път познати, някой път нови и съвсем невероятни преживявания.

Българският език, както и всеки друг човешки език има свои тайни кодове. Следи от знание за тях намираме във фолклора, а по-късно и в работата на поети като Яворов и Дебелянов и учители като Петър Дънов. Всеки език има своя дълбока сила и знанието на езика определя дълбочината и силата на психическите състояния породени от думите.

В тази програма избирам три български думи като отправна точка за медитация, която може да ви отведе дълбоко към ресурсите на несъзнаваното.

Времетраене: около 20 минути.

Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…

Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:

1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.

2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.

3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.

4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.

Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…

Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.

Всеки има в живота си срещи със ситуации и хора, които го карат да се чувства малък, неустойчив или несигурен – каквото и да значи за теб това. Тук ще говоря за укрепването на вътрешната устойчивост или за онова човешко качество, което още преди хилядолетия е било известно като ВЪТРЕШНА СИЛА. Древните са вярвали, че някой е силен, ако е близък с небесата, божествата или небесните стихии и че такъв великан може да устои на всичко, да пребори всеки и да понесе тежестта на цялото небе, стоварена върху раменете си.

Няма ли да е чудесно и ти да намериш подобна опора в себе си? Сигурно си имал моменти, когато ти се искало да бъдеш над някого или нещо, което те е подразнило или огорчило. Да познаеш в очите на противника си уважение или дори възхита от сблъсъка с теб и невидимата сила, която продължава да те държи дори в моменти на изпитания.

Тук ще изучим една рецепта за превръщането на човека във великан. Това, което следва е една полезна техника, която ще те освободи от страх, напрежение, нерешителност, ако нямаш нужда от тях и ще те превърне в източник на неустоима за другите вътрешна сила и увереност. Умението да бъдеш уверен може да ти послужи например на изпит, на интервю за работа, при разговор с шефа или при първа среща с момиче. Вътрешната увереност е най-важната черта на човешката привлекателност за другите. Хората обичат излъчването на увереност. Тя привлича и в повечето случаи тя решава успеха: не логичните аргументи, а нелогичната, златна и топлеща светлина на вътрешната увереност.

Продължи това упражнение само ако в следващите минути нищо няма да те разсейва.

– – –

времетраене: около 20 минути: