В училище свикваме да използваме думите за формули, описания и обяснения и това, погрешно научено, остава с нас обикновено през целия ни живот. Погрешно, защото първоначалната роля на думите не е да описват и обясняват, а да пораждат вътрешни състояния и да водят психиката ни от едно преживяване към друго. Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.
На езика на Невролингвистичното програмиране (НЛП, NLP) думите, извън рационалния си смисъл (това, което обясняват речниците и енциклопедиите и това, което сме свикнали да приемаме, че думите са) , имат и способността да адресират пряко някоя от подсистемите на нашите възприятия, някое от сетивата ни – и това Невро-лингвистичното програмиране нарича субмодалности. Думите активират сетивата ни и пораждат група или комбинация от възприятия, които водят до определено психично състояние. Ние, хората, сме единствените живи същества на планетата, които могат да виждат и без очите си, да чуват и без ушите си, да усещат и без допир – единствено с помощта на кодираната в думите способност да осигурява достъп до съхранени в необятния склад на несъзнаваното възприятия и да ги съчетава в някой път познати, някой път нови и съвсем невероятни преживявания.
Българският език, както и всеки друг човешки език има свои тайни кодове. Следи от знание за тях намираме във фолклора, а по-късно и в работата на поети като Яворов и Дебелянов и учители като Петър Дънов. Всеки език има своя дълбока сила и знанието на езика определя дълбочината и силата на психическите състояния породени от думите.
В тази програма избирам три български думи като отправна точка за медитация, която може да ви отведе дълбоко към ресурсите на несъзнаваното.
Времетраене: около 20 минути.
