Морето не е бетонираното крайбрежие, обезобразените плажни ивици, нашият пореден грозен опит да се откъснем от своята планета като я унижим и унищожим. Морето остава отвъд бетона и продължава да съществува отвъд бетона и там, далеч, дълбоко от нашия повърхностен крайбрежен свят, пази вече милиони години сърцевината на живота.
Там, където поне понякога трябва да се връщаме, за да не се загубим окончателно. Тази 30-минутна медитация започва със звука на вълните, които ни водят към мъдрите дълбини на океана, наричан от древните и майка, и люлка.
И сега можеш да се потопиш в синьото сияние на водата. И да се носиш по нея толкова, колкото ти е приятно и хубаво. Защото сега си извън пътеката на времето. В едно друго светлинно измерение, където звуците на тихите вълни оповестяват усещането за пълна и несмутима свобода,което изгрява, и изгрява, и разширява вътрешните хоризонти до необятния хоризонт на космоса. И сега можеш да се
оставиш на вълните и на дълбоката сигурност на техните течения, които ще напишат верния ти път безшумно, без никакви съмнения, и ще те пренесат като пътник, който има цел и непременно ще стигне до нея, каквото и да се случи – днес, утре, вдругиден – междувременно, все напред, все напред.
