Categories
Ведическа медитация водени медитации вътрешно равновесие Думите йога нидра любомир розенщайн медитация Медитация Метафора Несъзнаваното Релаксация Смисълът в живота транс

Дърво от вечност – медитация за безметежност и вътрешно изцеление с Любомир Розенщайн

“Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует, фотографски обект. Тя ставаше моя мост, средство за общуване с дълбините на земята, където са и нашите корени, и с безкрайния простор на небето, към който, и без да си даваме сметка, всъщност така се стремим… В тишината на изгревите това вековно дърво започваше да ми говори… По-точно – аз започвах да се уча, да свиквам да разкодирам, да разбирам неговите послания. И постепенно осъзнавах, че то е Някой, с когото мога да помълча. Някой, който винаги е там за мен и има на разположение цялото време на вечността. Някой, на когото мога да се опра. Някой, при когото мога да отида без колебание в трудни и неспокойни моменти за да получа утешение, умиротворение – и да се върна към себе си.
Дървото беше мост към вечноста; мост, по който да премина във всеки момент, в който съм се загубил - за да вляза във връзка със силата на корена - и на неизкоренимия, неукротимия, неуморимия стремеж към висините. Да намеря пътя обратно към енергийното пространство, където принадлежим като човешки същества - в непостоянното равновесие и непрестанното движение на границата между земята и небето.
Дървото беше мост към вечноста; мост, по който да премина във всеки момент, в който съм се загубил – за да вляза във връзка със силата на корена – и на неизкоренимия, неукротимия, неуморимия стремеж към висините. Да намеря пътя обратно към енергийното пространство, където принадлежим като човешки същества – в непостоянното равновесие и непрестанното движение на границата между земята и небето.
Несмутимото спокойствие, с което дървото посрещаше всяко изпитание на времето – на бурите и сезоните – дори когато губеше от най-здравите си клони от короната, също ме учеше… Наблюдавах и разбирах колко по-слаби оставаме ние, хората, в сравнение с едно такова дърво – дори и да го отсечем – и колко страхливи сме, когато се опитваме да превърнем живота си във вечно заобикаляне на изпитанията или в бягство от мястото си… Всяко докосване до кората на дървото ме изпълваше със силата на тази невъзмутимост и упоритост и усещах, че в безкрайната хармония на мирозданието дървото, година след година, утро след утро, посреща слънцето и слънцето очаква дървото да го посрещне. И тъкмо тази простичка картина е вечността – всичко е там, където трябва да бъде, точно на своето място…”
Любомир Розенщайн
Планетата на щастието

Categories
водени медитации Връщане в миналото Думите дълбока регресия любомир розенщайн медитация Медитация Метафора мозъчни вълни мозъчно програмиране Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния Смисълът в живота транс Хипноза

Филмова прожекция


Киното беше, поне през 20-ти век, едно особено място: човек си купуваше билет и попадаше в едно затворено пространство, обградено от действителността отвън, затъмнено – за да влезе за час-два в една друга действителност и в нея да преживее себе си като че ли в един съвсем друг живот, не този от всекидневието, не този, с който е свикнал. Белият екран се превръщаше в огледало, върху което можеш да откриеш непознати части от теб самия, докато, сам без да разбираш защо, се смееш, или плачеш, или сърцето ти бие с героите от лентата…

Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите - защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите - защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни...живота ни... в неподходящ момент...Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката... от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове...

Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите – защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите – защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни…живота ни… в неподходящ момент…Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката… от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове…

Любомир Розенщайн в Подреждане на вътрешното кино

В това пътешествие можеш да се върнеш към киното от това време и с изненада да откриеш сред героите от лентата себе си… и може би да научиш от старите ленти и една неочаквана среща неща, които ще ти помагат да продължаваш напред…

Времетраене – около 40 мин. Използвайте слушалки и бъдете с програмите на Радио за личностно развитие ChangeWire само когато в това време нищо няма да ви безпокои, най-добре сутрин рано или вечер преди заспиване.

Опитай следното: представи си, че пишеш сценария малко напред, не много, просто в близките месеци… Всички главни герои един по един изчезват, отпадат от играта, изгубват се завинаги. Смърт, заминаване,раздели – това е човешкото всекидневие. На сцената оставаш само ти – ще свърши ли представлението? Не. Кой е главното действащо лице? Може да цари абсолютна тъмнина, но ти още си там. И всичко продължава.

Любомир Розенщайн в Подреждане на вътрешното кино

Categories
баланс на нервната система водени медитации Вътрешният Лечител вътрешно равновесие Думите Йога любомир розенщайн медитация медитации на български Медитация Метафора мозъчни вълни Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния Релаксация Смисълът в живота транс Хипноза

Вътрешният лечител 2

Болестта може да бъде оприличена на планинска река. Нагазил в нея, още не знаеш какво те очаква. Дали камъните, които ще използваш за брод са стабилни и няма да те подведат. Дали течението не е прекалено бързо там, където възнамеряваш да стъпиш – и дали ще успееш да се задържиш, без водата да те събори, да те понесе. Дали не е прекалено дълбоко след следващата стъпка – повече от това, на което ще можеш да устоиш. Дали отсрещният бряг, който понякога въобще не се вижда, е достижим. И дали няма да е невъзможно стръмно и скалисто изкатерването до сушата от другата страна.

Ние си мислим, че знаем пътя си и че избираме пътеките, докато не ги пресече една такава река – която не ти оставя избор, освен да се опиташ да я преодолееш. С всичко, което носиш в себе си – с всичко, което си научил по пътя досега за преодоляването на препятствия. За оцеляването. За преминаването от другата страна.

Невинаги има мостове. Невинаги има брод. Някой път ще трябва да го търсиш надалеч от пътеката си, докато не откриеш, че твърде много си се отдалечил. Някой път ще има мъгла или ще бъде тъмно и препятствието ще става дваж по-застрашително за невиждащите ти очи и за разлюляната от шумовете на потока фантазия. Защото вътре в себе си носим също един такъв поток – едно такова препятствие. И то може да пречи дори повече от бързите води на реката.

Болестта не може да означава отпускане по течението – ние и без това го правим ден след ден, а изисква пълна концентрация да се противопоставиш на това течение. На течението вън и на течението в себе си. Да се лекуваш означава да си напълно фокусиран в целта да пресечеш реката. Да бъдеш внимателен. Да си готов да поемеш изпитанието на всяка следваща стъпка, която може да те преведе по-близо и по-близо до отсрещния бряг. Да си готов да приемеш всяка малка помощ, която може да се окаже спасителна. Да направиш всичко за да стигнеш там, където трябва – без да забравяш, че невинаги е по нашите сили да определяме къде трябва да стигнем. Колкото и сили да вложим в това.

Пресичането на една планинска река е изпитание. Изпитание е да не загубиш равновесие. Особено когато дори на сушата не си се чувствал достатъчно стабилно. Изпитание е да напредваш с помощта на опори, на които сякаш не можеш да се опреш. Изпитание е да не знаеш дали ще успееш, защото никога не са те научили.

Изпитание е да си сам сред бурната вода, която реве и обръща камъни. В студа на потока, който те обгръща и се опитва да те отнесе. Как въобще да се задържиш, толкова самичък и един, ако на помощ не идваше твоят вътрешен лечител…

– – –

„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите тихо – рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване.

Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 30 минути
Вътрешният лечител 2 – Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009

Вътрешният лечител  - Две програми за релаксация и активиране на вътрешните лечебни сили.

Categories
Думите Метафора Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния транс

Поезия и транс

Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Поезията като всяка хипноза е заразна. Уж това са все същите думи, които използваме всеки ден, а подредени по този начин, те изведнъж ни отнасят някъде много далеч от всекидневието… Някъде много навътре… Много дълбоко…

И може да не е в преживяване, същото като онова, което е накарало поета да подреди думите си – защото всяко човешко преживяване е неповторимо – но със сигурност е дълбоко в преживяване, което инак сега не би се случило. И тази възможност – да надзърнеш отвъд границите на всекидневните си мисловни модели, отвъд мозъчните си навици, отвъд рутината на ставащото и повтарящото се автоматично в теб – прави поезията примамваща и хипнотична.

Поезията е авантюра за избраници. Тя изисква най-напред свободата да можеш да й се отдадеш. Дори в късите минути на едно стихотворение – да се оставиш да бъдеш воден вместо да се опитваш да мислиш и анализираш. И още – свободата на потока между думите и емоциите, директното предаване на звученето на думите – не просто на повърхностния смисъл на думите – на несъзнаваното: там, където заедно с всяка дума се пазят и чакат да бъдат извикани и образът, и гласът, и усещането – и редуването на думите започва да сменя едни след други – в ритъм – образи, гласове, усещания – точно така, както го правят режисьорите на големия екран.
Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Да бъдеш добър поет не се научава – също така, както не се научава изобщо да бъдеш добър хипнотизатор. Точно както добрите хипнотизатори, и добрите поети просто се появяват, когато има нужда от тях – когато думите сякаш не стигат за новите преживявания и за нуждата от нови преживявания, и за копнежа от нови преживявания, които могат да ни отведат напред. И трябва да се намери начинът това да бъде изразено и оформено, и запазено в код, който може да бъде предаван нататък, разпостраняван, разчитан, превръщан в нови и нови вътрешни преживявания – неповторими човешки преживявания – неповторимо събуждане и съчетаване на образи, гласове и усещания от огромното ни вътрешно хранилище – това наше най-голямо богатство като хора.

Живеещите без поезия са бедни. Не защото не притежават богатството в себе си, а защото нямат моста към него. Без мост също може да се премине реката – може би. Това се случва случайно или с помощта на психотерапевт или с приятел, или при нова любов… понякога… бродове, които могат и да доведат до другия бряг… до далечния бряг… може би. И ако хипнотичният транс обикновено има по-приземена, по-делнична цел, единствената цел на поетичния транс е просто да ни отведе нататък…да бъде нашия мост към мястото, където сме себе си.

И когато това се случи, макар и веднъж, започва чудото. Чудото да откриеш, че твоят език събужда една нова планета. Чудото да откриеш сам тази планета. Чудото да заведеш някой друг в началото на нейните безкрайни хоризонти, където всеки може да се загуби и да намери себе си.

Чудесата нямат нужда от обяснение. Слушайте:

Иван Пейчев


Сенки на крила – Иван Пейчев

Христо Фотев


Морето – стихове от Христо Фотев.

Програмите - за слушане като аудиофайлове можете да свалите оттук - използвайте бутона Download

Categories
баланс на нервната система водени медитации Вътрешният Лечител вътрешно равновесие йога нидра на български език медитации на български Медитация Метафора мозъчни вълни Несъзнаваното НЛП - NLP Релаксация транс Хипноза

Вътрешният лечител 1

В масовата хипноза, с която е изпълнено всекидневието ни, болестите са нещо, което идва отвън – най-често неочаквано, непредвидимо, понякога съкрушаващо, без да можем да разберем защо ни е сполетяла тази беда. И ние чакаме отвън помощта, за да се борим с този външен смутител – или разрушител. Чакаме обикновено някой друг, овластен от обществото за това, да ни каже какво да правим, как да постъпваме. Готови сме доброволно да поемаме отрови, които биха повалили всеки здрав човек, само и само да разкараме от себе си болестта като нещо, което не ни принадлежи.

Съвременната медицина има инструментите да впрегне чудесата на западната наука и технология, на химията, физиката и биологията, на всичко онова, което наричаме напредък на цивилизацията, за да обяви смъртна война на симптомите и го прави - къде по-успешно, къде - не, докато силата на симптомите отслабне дотолкова, че човекът бъде обявен за излекуван или обратното, симптомите погълнат последните частици от онова, което науката все още не може точно да определи и което се нарича живот.

Здравият човек обаче не е просто този, в който болестта още не е проявила симптомите си по начин, който пречи на всекидневието, а този, който не носи болестта в себе си. Никоя болест не изчезва с поемането на лекарства, както и никоя болест не започва поради някоя от безкрайно многото външни причини, които обикновено се изброяват като причинители на заболяванията. Болестта има своя център и своето начало винаги дълбоко вътре в човека, в пространството около сърцето. И винаги е вик за помощ, когато нещата вътре в теб вече са толкова объркани, че не могат да се подредят от самосебе си.

Всеки човек притежава съвършенни механизми за поддържане на вътрешната си хармония – на онова естествено състояние, което би следвало да наричаме истинско здраве. Днешният свят обаче ни подтиква да нарушаваме работата на тези механизми, да им пречим, да ги смущаваме, да вървим срещу тях. И ако се правим, че не чуваме и не се интересуваме от сигналите, които тялото и мисленето ни изпращат всеки път, когато се отклоним от вярната за нас самите пътека, постепенно тези сигнали се усилват така, че да не можем да не ги чуем – възниква болестта.

И затова има само един-единствен начин за истинско изцеление – и той е да се опитаме да се върнем към себе си. Ако не е вече много късно, всичко вътре в нас ще отговори на това стремление. Вътрешният ни лечител, пренебрегван, недочуван, недолюбван чака да се обърнем към него – и ще направи всичко, което е по силите му, за да ни върне към живота без болести.

По някой път това означава да извадим от себе си неща, които дълго сме потискали. Да освободим мачканите си с годините души. Да престанем да стискаме зъби, докато водим съществувание, което не ни подобава по причини, които всъщност не заслужават сериозно внимание. Да отхвърлим всяка баластра, която ни бута към дъното. Всяко излишно напрежение.

По някой път това означава да променим коренно начина си на живот. Да променим посоката към тази, за която сме били родени – да излезем от коловоза на принудата и да намерим вярната пътека към себе си.

Промяната по някой път – след навика на всичките мъчителни години – е толкова основна, че има хора, които предпочитат смъртта пред свободния избор да посрещнат тази промяна. Успокоението, че всичко идва отвън е понякога по-лесно от това да поемеш отговорност за себе си. Да започнеш да живееш така, че да бъдеш човек, а не само благодатна среда за бацили, вируси и симптоми – и за химически експерименти, които се очаква да ги омаломощат. Днес медицината е развита до такава степен, че разполага с богати възможности да атакува така наречените причинители, но днешната медицина няма никакво понятие за причините, които у едни хора правят причинителите действени, а у други – не. Защото зад химическите процеси и описанията на симптомите медицината отдавна е забравила да вижда самия човек – не като поле за експерименти, а като единство и част от едно по-голямо единство и болестта – като сигурен знак за нарушаване на единството.

„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване. За въпроси и коментари използвайте полето под публикацията.

Вътрешният лечител - обложката на албума Вътрешният лечител,Две програми за релаксация и активиране на вътрешните лечебни сили Програмите за релаксация “Вътрешният лечител” включват елементи от автогенен тренинг, дихателни техники, визуализация, невролингвистично програмиране, водена медитация и музика. Тези компоненти създават рамката, в която можеш да отделиш време за своя вътрешен свят – време да намериш вътрешно спокойствие и концентрация, които да ти помогнат да възстановиш равновесието и хармонията както на физиологично, така и на психично равнище.
[contact-form-7 id=“401″ title=“Contact form 1″]

Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 38 минути
Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009

Categories
вътрешно равновесие Медитация Метафора мозъчни вълни Несъзнаваното НЛП - NLP Промяната Психични състояния Релаксация транс

Океан

Морето не е бетонираното крайбрежие, обезобразените плажни ивици, нашият пореден грозен опит да се откъснем от своята планета като я унижим и унищожим. Морето остава отвъд бетона и продължава да съществува отвъд бетона и там, далеч, дълбоко от нашия повърхностен крайбрежен свят, пази вече милиони години сърцевината на живота.

Там, където поне понякога трябва да се връщаме, за да не се загубим окончателно. Тази 30-минутна медитация започва със звука на вълните, които ни водят към мъдрите дълбини на океана, наричан от древните и майка, и люлка.

И сега можеш да се потопиш в синьото сияние на водата. И да се носиш по нея толкова, колкото ти е приятно и хубаво. Защото сега си извън пътеката на времето. В едно друго светлинно измерение, където звуците на тихите вълни оповестяват усещането за пълна и несмутима свобода,което изгрява, и изгрява, и разширява вътрешните хоризонти до необятния хоризонт на космоса. И сега можеш да се
оставиш на вълните и на дълбоката сигурност на техните течения, които ще напишат верния ти път безшумно, без никакви съмнения, и ще те пренесат като пътник, който има цел и непременно ще стигне до нея, каквото и да се случи – днес, утре, вдругиден – междувременно, все напред, все напред.

Categories
Медитация Метафора Несъзнаваното НЛП - NLP Промяната Психични състояния Смисълът в живота транс

Приветствие на пролетта

Може би най-честият проблем, с който хората търсят психотерапия, е този за промяната, за избора, за вземането на решение. Мнозина са готови да се превърнат в пациенти, защото възприемат промяната като товар, който искат, а не могат да поемат върху плещите си. И това да не искаш да мъкнеш като хамалин е напълно нормална и разбираема човешка реакция. Не бих нарекъл болен, нуждаещ се от лечение, някой, който само иска да му е леко… Несполучлива и пораждаща фрустрация е не самата промяна, а метафората, която я прави да ни тежи като товар и ни принуждава изведнъж да поемем товар… прегърбени…

Kогато е пролет, и пролет, и пролет...

В същото време с подготовката и идването на пролетта природата, в която всичко се променя непрекъснато и с лекота ни дава други, по-полезни, „терапевтични“ примери…

Времетраене: 26 минути.

Categories
водени медитации Вътрешният Лечител Думите медитации на български Медитация Метафора Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния Релаксация Смисълът в живота транс

Думи за медитация

В училище свикваме да използваме думите за формули, описания и обяснения и това, погрешно научено, остава с нас обикновено през целия ни живот. Погрешно, защото първоначалната роля на думите не е да описват и обясняват, а да пораждат вътрешни състояния и да водят психиката ни от едно преживяване към друго. Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.

Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.

На езика на Невролингвистичното програмиране (НЛП, NLP) думите, извън рационалния си смисъл (това, което обясняват речниците и енциклопедиите и това, което сме свикнали да приемаме, че думите са) , имат и способността да адресират пряко някоя от подсистемите на нашите възприятия, някое от сетивата ни – и това Невро-лингвистичното програмиране нарича субмодалности. Думите активират сетивата ни и пораждат група или комбинация от възприятия, които водят до определено психично състояние. Ние, хората, сме единствените живи същества на планетата, които могат да виждат и без очите си, да чуват и без ушите си, да усещат и без допир – единствено с помощта на кодираната в думите способност да осигурява достъп до съхранени в необятния склад на несъзнаваното възприятия и да ги съчетава в някой път познати, някой път нови и съвсем невероятни преживявания.

Българският език, както и всеки друг човешки език има свои тайни кодове. Следи от знание за тях намираме във фолклора, а по-късно и в работата на поети като Яворов и Дебелянов и учители като Петър Дънов. Всеки език има своя дълбока сила и знанието на езика определя дълбочината и силата на психическите състояния породени от думите.

В тази програма избирам три български думи като отправна точка за медитация, която може да ви отведе дълбоко към ресурсите на несъзнаваното.

Времетраене: около 20 минути.

Categories
водени медитации Връщане в миналото Вътрешният Лечител вътрешно равновесие Думите Метафора Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния Смисълът в живота

Колелото на избора

Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…

На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа

Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:

1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.

2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.

3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.

4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.

Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…

Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.

Categories
водени медитации Вътрешният Лечител Думите Медитация Метафора мозъчно програмиране Несъзнаваното НЛП - NLP Промяната Психични състояния Хипноза

Вътрешната сила

Всеки има в живота си срещи със ситуации и хора, които го карат да се чувства малък, неустойчив или несигурен – каквото и да значи за теб това. Тук ще говоря за укрепването на вътрешната устойчивост или за онова човешко качество, което още преди хилядолетия е било известно като ВЪТРЕШНА СИЛА. Древните са вярвали, че някой е силен, ако е близък с небесата, божествата или небесните стихии и че такъв великан може да устои на всичко, да пребори всеки и да понесе тежестта на цялото небе, стоварена върху раменете си.
Няма ли да е чудесно и ти да намериш подобна опора в себе си? Сигурно си имал моменти, когато ти се искало да бъдеш над някого или нещо, което те е подразнило или огорчило. Да познаеш в очите на противника си уважение или дори възхита от сблъсъка с теб и невидимата сила, която продължава да те държи дори в моменти на изпитания.

Няма ли да е чудесно и ти да намериш подобна опора в себе си? Сигурно си имал моменти, когато ти се искало да бъдеш над някого или нещо, което те е подразнило или огорчило. Да познаеш в очите на противника си уважение или дори възхита от сблъсъка с теб и невидимата сила, която продължава да те държи дори в моменти на изпитания.

Тук ще изучим една рецепта за превръщането на човека във великан. Това, което следва е една полезна техника, която ще те освободи от страх, напрежение, нерешителност, ако нямаш нужда от тях и ще те превърне в източник на неустоима за другите вътрешна сила и увереност. Умението да бъдеш уверен може да ти послужи например на изпит, на интервю за работа, при разговор с шефа или при първа среща с момиче. Вътрешната увереност е най-важната черта на човешката привлекателност за другите. Хората обичат излъчването на увереност. Тя привлича и в повечето случаи тя решава успеха: не логичните аргументи, а нелогичната, златна и топлеща светлина на вътрешната увереност.

Продължи това упражнение само ако в следващите минути нищо няма да те разсейва.

– – –

времетраене: около 20 минути: