? Водена медитация при загуби и кризи УДАРИТЕ НА СЪДБАТА с Любомир Розенщайн :
Това е една много малка медитация за много трудни времена и времена на големи изпитания. Неизбежно те нахлуват понякога и в малката отделна вселена на човешкия живот, и в големия космос на съдбините на човечеството. И когато това се случи е често много трудно да продължиш, и това малко упражнение може да ти помогне в това.
Малка медитация за много трудни времена. Водена медитация при загуби и кризи „УДАРИТЕ НА СЪДБАТА“
Вие можете да подкрепите материално Радио за личностно развитие ChangeWire, което от 2006 година създава оригинални аудиопрограми с водени медитации, йога-нидра, релаксация, а също и аудиокниги на български език и ги разпостранява безплатно за своите слушатели в интернет като преведете всяка възможна за вас сума. Това ще помогне поддържането и развитието на проекта и създаването на нови програми.
Радио за личностно развитие ChangeWire ❤️
?️ най-добрите водени медитации на български език – безплатни .
?️безплатни аудиокниги на български език с избрано от съкровищницата на българската и световната литература.
“Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует, фотографски обект. Тя ставаше моя мост, средство за общуване с дълбините на земята, където са и нашите корени, и с безкрайния простор на небето, към който, и без да си даваме сметка, всъщност така се стремим… В тишината на изгревите това вековно дърво започваше да ми говори… По-точно – аз започвах да се уча, да свиквам да разкодирам, да разбирам неговите послания. И постепенно осъзнавах, че то е Някой, с когото мога да помълча. Някой, който винаги е там за мен и има на разположение цялото време на вечността. Някой, на когото мога да се опра. Някой, при когото мога да отида без колебание в трудни и неспокойни моменти за да получа утешение, умиротворение – и да се върна към себе си.
Дървото беше мост към вечноста; мост, по който да премина във всеки момент, в който съм се загубил – за да вляза във връзка със силата на корена – и на неизкоренимия, неукротимия, неуморимия стремеж към висините. Да намеря пътя обратно към енергийното пространство, където принадлежим като човешки същества – в непостоянното равновесие и непрестанното движение на границата между земята и небето.
Несмутимото спокойствие, с което дървото посрещаше всяко изпитание на времето – на бурите и сезоните – дори когато губеше от най-здравите си клони от короната, също ме учеше… Наблюдавах и разбирах колко по-слаби оставаме ние, хората, в сравнение с едно такова дърво – дори и да го отсечем – и колко страхливи сме, когато се опитваме да превърнем живота си във вечно заобикаляне на изпитанията или в бягство от мястото си… Всяко докосване до кората на дървото ме изпълваше със силата на тази невъзмутимост и упоритост и усещах, че в безкрайната хармония на мирозданието дървото, година след година, утро след утро, посреща слънцето и слънцето очаква дървото да го посрещне. И тъкмо тази простичка картина е вечността – всичко е там, където трябва да бъде, точно на своето място…” Любомир Розенщайн Планетата на щастието
Свикнали сме да живеем със случилото се в миналото, спомените от което ни носят много тъга – и с очакванията за това, което ше се случи в бъдещето – изпълнени с толкова много тревога… А какво, ако всичко се случва само тук и сега, и няма нито минало, нито бъдеще, нито страх и тъга, нито тревога… Когато всичко е сега, всичко може де е точно по начина, по който искаме да се случи; линията на времето не съществува и ние вече не се придвижваме – наранени, с уморен ход все така от крайното минало към крайното бъдеще, а просто с м е в безкрайното и вечното – и просто сме безкрайното и вечното…
Слушайте тази медитация в тишина и спокойствие, само с добри стереослушалки, рано сутрин или вечер – и нека тя бъде отправната ви точка към един свят, освободен от вътрешно напрежение, от страхове и от илюзии… Към един свят с малко неща и с много пространство, в който отново можем да се научим да дишаме…
В една от мъдрите книги за човешкото израстване се казва, че ако родителите са ви осигурили физическото оцеляване до 16-годишна възраст, са изпълнили задачата си във вашия живот и следва да сте им благодарни и вече напълно свободни от тях. Но колко от нас днес могат да се похвалят с това, че са освободени от веригите на миналото: от казаното и неказаното, от чувството за вина или обида, или озлобление; от никога нечутите думи на любов или от думите на ограничение, забрана, потискане; от липсата на приемане и близост; от усещането за самота, неразбиране и неизградената вяра в собствената си ценност… които често като дълбоки бразди остават в живота и десетилетия по-късно – а за мнозина като тежки вериги и окови за цял живот…
Най-силните преживявания, най-силните отпечатъци, които определят пътеките ни в бъдещето, произхождат от територията на детството, от територията на отношенията ни с близките, които са били край нас по това време… Тези спомени са онази част от вътрешното ни кино, към която неминуемо се връщаме отново и отново, дори без да го осъзнаваме, и която може да ни окрилява, но често ни ограничава, потиска и смалява… и ни спира да бъдем себе си и да участваме в своя живот с най-доброто, най-пълното, най-светлото от себе си.
Но темата за прощаването не се изчерпва само с територията на детството. Какво огромно количество жизнена енергия можем да задържаме с месеци, години, десетилетия дори – заедно с обидите, обвиненията, болката, нерешените емоционални състояния във взаимоотношенията ни с другите хора… Енергия, която е отнета от общия поток на вселената…
Тази кратка медитация може да ви поведе по пътеката на прощаването и искането на прошка… Слушайте само на спокойно и тихо място, в усамотение, с добри стереослушалки. За да продължите по пътя на прощаването и освобождаването, включете се в семинара на Любомир Розенщайн
Киното беше, поне през 20-ти век, едно особено място: човек си купуваше билет и попадаше в едно затворено пространство, обградено от действителността отвън, затъмнено – за да влезе за час-два в една друга действителност и в нея да преживее себе си като че ли в един съвсем друг живот, не този от всекидневието, не този, с който е свикнал. Белият екран се превръщаше в огледало, върху което можеш да откриеш непознати части от теб самия, докато, сам без да разбираш защо, се смееш, или плачеш, или сърцето ти бие с героите от лентата…
Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите – защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите – защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни…живота ни… в неподходящ момент…Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката… от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове…
В това пътешествие можеш да се върнеш към киното от това време и с изненада да откриеш сред героите от лентата себе си… и може би да научиш от старите ленти и една неочаквана среща неща, които ще ти помагат да продължаваш напред…
Времетраене – около 40 мин. Използвайте слушалки и бъдете с програмите на Радио за личностно развитие ChangeWire само когато в това време нищо няма да ви безпокои, най-добре сутрин рано или вечер преди заспиване.
Опитай следното: представи си, че пишеш сценария малко напред, не много, просто в близките месеци… Всички главни герои един по един изчезват, отпадат от играта, изгубват се завинаги. Смърт, заминаване,раздели – това е човешкото всекидневие. На сцената оставаш само ти – ще свърши ли представлението? Не. Кой е главното действащо лице? Може да цари абсолютна тъмнина, но ти още си там. И всичко продължава.
Йога Нидра е метод за енергийна работа с тялото и достигане до по-дълбоките пластове на съзнанието, разработен от свами Сатянанда в средата на миналия век. Идеята възниква още в средата на 40-те години със случаен експеримент, при който той започва да чете санскритски текстове на 12-годишно момче по време насън и постепенно открива, че материалът е бил усвоен несъзнавано.
Приблизително по същия случаен начин, но десетилетие по-късно, българинът Георги Лозанов започва работата си по обобщената от него сугестология (по-късно – сугестопедия) – метод, които има приблизително същите практически цели и насоченост. На другия край на планетата Хосе Силва експериментира върху себе си онова, което по-късно ще бъде обобщено под наименованието метод Силва и също е насочено към използване на вътрешните ресурси в състояние, подобно на това по време насън без да се достига до сън.
Трите подхода като инструменти са много сходни и паралелите не е трудно да бъдат разпознати дори и с малко практика. Докато за Лозанов фокусът остава в усвояване на нова информация и той съсредоточава усилията си в учебната дейност, Сатянанда се опира на идеи от древните текстове за Йога и Тантра, които познава добре, и успява да изгради една цялостна Йога система – отдръпването от шума на сетивата и концентрацията върху процеса на дишане и енергийните центрове постепенно водят до очистване от натрупаното вътрешно замърсяване и постигане на контрол върху преживяванията и самоосъзнаване – както е в най-добрите традиции на Йога.
Той нарича системата си Йога Нидра – Йога на съня.
Няколко бележки по практиката преди да решите да се заемете ли с нея:
1. Както всяка йога практика, и тази изисква дисциплина и постоянство – само редовното упражняване в продължение на по-дълъг период от време води до резултат.
2. Йога Нидра не е просто релаксация, а навлиза в пространството отвъд релаксацията, но преди да е започнал сънят – много важно е по време на практиката да не заспиваш.
3. Най-благоприятно за упражнения е времето след събуждане или преди заспиване, но Йога Нидра може да се практикува по всяко време – стига в продължение на час никой и нищо да не те безпокои.
4. Ако вече си включил асани или пранаяма във всекидневието си, добре е Йога Нидра да се упражнява непосредствено след тях.
5. Решението – кратко позитивно изявление за целта, която искаш да постигнеш – е фокусът на йога нидра. Формулирай винаги цел, която е важна и позитивна.
6. Ако ритъмът на броене на дишането на този запис е твърде бавен за теб, дишай с обичайния си ритъм, но не забравяй да броиш дишането си така, както е показано на записа. Когато стигнеш едно, просто изчаквай следващата стъпка като продължаваш да спазваш ритъма си. Ако объркаш броенето, трябва да започнеш отново от 27.
Вътрешният лечител - Две програми за релаксация и активиране на вътрешните лечебни сили.
Болестта може да бъде оприличена на планинска река. Нагазил в нея, още не знаеш какво те очаква. Дали камъните, които ще използваш за брод са стабилни и няма да те подведат. Дали течението не е прекалено бързо там, където възнамеряваш да стъпиш – и дали ще успееш да се задържиш, без водата да те събори, да те понесе. Дали не е прекалено дълбоко след следващата стъпка – повече от това, на което ще можеш да устоиш. Дали отсрещният бряг, който понякога въобще не се вижда, е достижим. И дали няма да е невъзможно стръмно и скалисто изкатерването до сушата от другата страна.
Ние си мислим, че знаем пътя си и че избираме пътеките, докато не ги пресече една такава река – която не ти оставя избор, освен да се опиташ да я преодолееш. С всичко, което носиш в себе си – с всичко, което си научил по пътя досега за преодоляването на препятствия. За оцеляването. За преминаването от другата страна.
Невинаги има мостове. Невинаги има брод. Някой път ще трябва да го търсиш надалеч от пътеката си, докато не откриеш, че твърде много си се отдалечил. Някой път ще има мъгла или ще бъде тъмно и препятствието ще става дваж по-застрашително за невиждащите ти очи и за разлюляната от шумовете на потока фантазия. Защото вътре в себе си носим също един такъв поток – едно такова препятствие. И то може да пречи дори повече от бързите води на реката.
Болестта не може да означава отпускане по течението – ние и без това го правим ден след ден, а изисква пълна концентрация да се противопоставиш на това течение. На течението вън и на течението в себе си. Да се лекуваш означава да си напълно фокусиран в целта да пресечеш реката. Да бъдеш внимателен. Да си готов да поемеш изпитанието на всяка следваща стъпка, която може да те преведе по-близо и по-близо до отсрещния бряг. Да си готов да приемеш всяка малка помощ, която може да се окаже спасителна. Да направиш всичко за да стигнеш там, където трябва – без да забравяш, че невинаги е по нашите сили да определяме къде трябва да стигнем. Колкото и сили да вложим в това.
Пресичането на една планинска река е изпитание. Изпитание е да не загубиш равновесие. Особено когато дори на сушата не си се чувствал достатъчно стабилно. Изпитание е да напредваш с помощта на опори, на които сякаш не можеш да се опреш. Изпитание е да не знаеш дали ще успееш, защото никога не са те научили.
Изпитание е да си сам сред бурната вода, която реве и обръща камъни. В студа на потока, който те обгръща и се опитва да те отнесе. Как въобще да се задържиш, толкова самичък и един, ако на помощ не идваше твоят вътрешен лечител…
– – –
„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите тихо – рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване.
Връщането в минал живот в състояние на дълбок транс е вече утвърдена практика, която даже е получила специално име – реинкарнационна терапия. Според един от хората, направили най-много за развитието и популяризирането й – Реймънд Мууди, не може да се твърди със сигурност, че тези хипнотични преживявания са наистина доказателство за съществуване на минал живот. Но независимо от това идват ли от спомени или са метафори на несъзнаваното за преодоляване на сегашни препятствия, повечето изследователи са на мнение, че „сънуването“ на минали животи може да бъде полезно в настоящето – и че хората, които са опитвали тази техника, са научили нови, понякога изненадващи неща за себе си и света, който ги обкръжава, успели са да намерят разрешение на проблеми, които са ги измъчвали и са постигнали стъпка напред в личностното си развитие.
Ако сте любопитни и в състояние на стабилно психично и физическо здраве, можете да опитате сами връщането в минал живот в трансово състояние с помощта на тази програма. Отделете за това поне един свободен час, в който можете напълно да се откъснете от делничните задачи. Изключете будилниците и телефоните. Най-добре е да направите експеримента вечер преди заспиване или сутрин, веднага след събуждане.
Тази програма е малко по-различна, защото предполага и да разказвате какво преживявате, виждате и чувате по време на транса. Разбира се, можете да я опитате и в усамотение, но по-вълнуващо ще бъде, ако имате много близък човек, който да остане тихо при вас докато сте със слушалките на уши. Можете и да не говорите на глас, ако желаете да запазите преживяването за себе си или просто нямате желание да разказвате в момента.
Не се отчайвайте, ако от първия път не успеете веднага да се пренесете в минал живот. Разчупването на мисловните шаблони е също процес на научаване, който понякога може да изисква време. Ако имате желание за успех и постоянствате, опитът ще се удаде. При много хора първото връщане в минал живот се случва още с първия транс, но дори да не сте от тях, състоянието на дълбоко отпускане, в което ви води този запис, е приятно и много полезно, особено в днешните напрегнати времена.
За да споделите своите собствени преживявания с програмата, използвайте полето за коментари по-долу на тази страница.
Новата година е едно бяло обещание. Страниците на календара още не са запълнени и времето, което всъщност няма начало, край или посока, тепърва ще се вмества в клетките на разчертаните от нас дни. Годините са човешко изобретение и като такова, те трябва да ни служат. Призвани са не да събуждат у нас страх, че толкова бързо и напусто отминават; че отново трябва да откъснем поредния лист и да се разделим с едно парче от съществуванието си, което няма да се върне – призвани са не да подхранват в нас гущерите на отчаянието, а да ни хранят с надежда. Разделянето на времето по листове и графи, наименуването на времето е само поетична метафора и от нас зависи къде ще я вградим – дали в песен за носталгията или в песен за очакването докато сме на пътя…
Може би най-честият проблем, с който хората търсят психотерапия, е този за промяната, за избора, за вземането на решение. Мнозина са готови да се превърнат в пациенти, защото възприемат промяната като товар, който искат, а не могат да поемат върху плещите си. И това да не искаш да мъкнеш като хамалин е напълно нормална и разбираема човешка реакция. Не бих нарекъл болен, нуждаещ се от лечение, някой, който само иска да му е леко… Несполучлива и пораждаща фрустрация е не самата промяна, а метафората, която я прави да ни тежи като товар и ни принуждава изведнъж да поемем товар… прегърбени…
В същото време с подготовката и идването на пролетта природата, в която всичко се променя непрекъснато и с лекота ни дава други, по-полезни, „терапевтични“ примери…
В училище свикваме да използваме думите за формули, описания и обяснения и това, погрешно научено, остава с нас обикновено през целия ни живот. Погрешно, защото първоначалната роля на думите не е да описват и обясняват, а да пораждат вътрешни състояния и да водят психиката ни от едно преживяване към друго. Думите имат силата да показват посоката направо на несъзнаваното, а начинът, по който ние ги употребяваме е твърде заобиколен и излишно дълъг, често отклоняващ път към в крайна сметка същата цел. Думите имат две равнища, с които достигат до нас. В училище забравяме за това и то остава нататък с нас като отучено знание.
На езика на Невролингвистичното програмиране (НЛП, NLP) думите, извън рационалния си смисъл (това, което обясняват речниците и енциклопедиите и това, което сме свикнали да приемаме, че думите са) , имат и способността да адресират пряко някоя от подсистемите на нашите възприятия, някое от сетивата ни – и това Невро-лингвистичното програмиране нарича субмодалности. Думите активират сетивата ни и пораждат група или комбинация от възприятия, които водят до определено психично състояние. Ние, хората, сме единствените живи същества на планетата, които могат да виждат и без очите си, да чуват и без ушите си, да усещат и без допир – единствено с помощта на кодираната в думите способност да осигурява достъп до съхранени в необятния склад на несъзнаваното възприятия и да ги съчетава в някой път познати, някой път нови и съвсем невероятни преживявания.
Българският език, както и всеки друг човешки език има свои тайни кодове. Следи от знание за тях намираме във фолклора, а по-късно и в работата на поети като Яворов и Дебелянов и учители като Петър Дънов. Всеки език има своя дълбока сила и знанието на езика определя дълбочината и силата на психическите състояния породени от думите.
В тази програма избирам три български думи като отправна точка за медитация, която може да ви отведе дълбоко към ресурсите на несъзнаваното.
Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…
Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:
1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.
2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.
3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.
4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.
Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…
Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.