Вътрешният лечител 1

В масовата хипноза, с която е изпълнено всекидневието ни, болестите са нещо, което идва отвън – най-често неочаквано, непредвидимо, понякога съкрушаващо, без да можем да разберем защо ни е сполетяла тази беда. И ние чакаме отвън помощта, за да се борим с този външен смутител – или разрушител. Чакаме обикновено някой друг, овластен от обществото за това, да ни каже какво да правим, как да постъпваме. Готови сме доброволно да поемаме отрови, които биха повалили всеки здрав човек, само и само да разкараме от себе си болестта като нещо, което не ни принадлежи.

Здравият човек обаче не е просто този, в който болестта още не е проявила симптомите си по начин, който пречи на всекидневието, а този, който не носи болестта в себе си. Никоя болест не изчезва с поемането на лекарства, както и никоя болест не започва поради някоя от безкрайно многото външни причини, които обикновено се изброяват като причинители на заболяванията. Болестта има своя център и своето начало винаги дълбоко вътре в човека, в пространството около сърцето. И винаги е вик за помощ, когато нещата вътре в теб вече са толкова объркани, че не могат да се подредят от самосебе си.

Всеки човек притежава съвършенни механизми за поддържане на вътрешната си хармония – на онова естествено състояние, което би следвало да наричаме истинско здраве. Днешният свят обаче ни подтиква да нарушаваме работата на тези механизми, да им пречим, да ги смущаваме, да вървим срещу тях. И ако се правим, че не чуваме и не се интересуваме от сигналите, които тялото и мисленето ни изпращат всеки път, когато се отклоним от вярната за нас самите пътека, постепенно тези сигнали се усилват така, че да не можем да не ги чуем – възниква болестта.

И затова има само един-единствен начин за истинско изцеление – и той е да се опитаме да се върнем към себе си. Ако не е вече много късно, всичко вътре в нас ще отговори на това стремление. Вътрешният ни лечител, пренебрегван, недочуван, недолюбван чака да се обърнем към него – и ще направи всичко, което е по силите му, за да ни върне към живота без болести.

По някой път това означава да извадим от себе си неща, които дълго сме потискали. Да освободим мачканите си с годините души. Да престанем да стискаме зъби, докато водим съществувание, което не ни подобава по причини, които всъщност не заслужават сериозно внимание. Да отхвърлим всяка баластра, която ни бута към дъното. Всяко излишно напрежение.

По някой път това означава да променим коренно начина си на живот. Да променим посоката към тази, за която сме били родени – да излезем от коловоза на принудата и да намерим вярната пътека към себе си.

Промяната по някой път – след навика на всичките мъчителни години – е толкова основна, че има хора, които предпочитат смъртта пред свободния избор да посрещнат тази промяна. Успокоението, че всичко идва отвън е понякога по-лесно от това да поемеш отговорност за себе си. Да започнеш да живееш така, че да бъдеш човек, а не само благодатна среда за бацили, вируси и симптоми – и за химически експерименти, които се очаква да ги омаломощат. Днес медицината е развита до такава степен, че разполага с богати възможности да атакува така наречените причинители, но днешната медицина няма никакво понятие за причините, които у едни хора правят причинителите действени, а у други – не. Защото зад химическите процеси и описанията на симптомите медицината отдавна е забравила да вижда самия човек – не като поле за експерименти, а като единство и част от едно по-голямо единство и болестта – като сигурен знак за нарушаване на единството.

„Вътрешният лечител“ е серия от аудиопрограми с хипноза – или релаксация – или водена медитация (термините нямат значение)- за активиране на вътрешните лечебни сили на организма. АКО СЕ НАМИРАТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ, НЕ ПРЕКЪСВАЙТЕ ПРЕДПИСАНИЯ КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ, докато слушате програмите. Редовното им слушане обаче може да подпомогне лечебния процес. Също така те могат да бъдат полезни за хора, които в момента нямат още изявени болестни симптоми, но носят в себе си конфликти и напрежение, които в бъдеще биха се изявили в заболяване, ако бъдат пренебрегвани и занапред. Слушайте програмите рано сутрин или вечер преди заспиване, само със слушалки, когато около вас е напълно тихо и спокойно. Ако заспите по време на програмата също е добре – несъзнаваното продължава работата си – процесът на лечение продължава – и в състоянието на заспиване. За въпроси и коментари използвайте полето под публикацията.

Записът е направен в студио Л енд П Рекърдс София на 19 и 20 август 2009.
Музикален редактор: Марина Великова
Звукорежисьор: Лили Тончева
Времетраене 38 минути
Една програма на Любомир Розенщайн,© Радио ChangeWire 2009