Колелото на избора

Милтън Ериксън (Milton H.Erickson) често лекува просто като разказва истории. И не непременно дълги и сложни истории, а понякога съвсем обикновени, делнични неща, например от живота на къщата, на децата, дори на растенията в градината, която толкова много обича. На пръв поглед не се е случило нищо, не е имало терапевтична сесия, а само обикновен разговор, какъвто можеш да чуеш всеки ден. И това, че думите лекуват, не е откритие на Ериксън. Прилагат го още в най-древни времена. Митовете, легендите, народните приказки са опит за наместване на вътрешния свят чрез слушане на истории. Днешните последователи на Ериксън, сред които и Ричард Бендлър (Richard Bandler) се опитват да вложат още в процеса на създаването на разказа програмата за очакваните резултати. Ричард много внимателно подготвя своите истории, тества ги и ги преработва непрекъснато. Колкото и да изглежда, че говори ей така, на момента, когато разказва например за годините си в колежа…

Роберт Дилтс (Robert Dilts ), на когото винаги съм завиждал за аналитичното му постоянство да разчленява на точки и подточки и да превръща в графики и схеми сложния процес на общуването, предлага следната по точки разпределена рецепта за създаване на терапевтичната метафора:

1. Отместване на фокуса на внимание на слушателя към приказен герой.

2.Напасване (чрез сходство в поведения, герои и случки) към личния проблем.

3. Достигане до вътрешни ресурси на личността в контекста на разказа.

4. Завършек, в който приказните герои успяват да стигнат до желаната цел, да разрешат конфликт.

Но готварската книга звучи скучно и теоретично. В бъркането на манджата се иска нещо повече от това да можеш да четеш рецепти. Големите писатели знаят как да разказват истории, които лекуват и без да имат пред очите си диаграмата…

Всичко това няма нищо общо с историите, които сега ще чуете. Изберете тихо място и 15 спокойни минути. Предаването е предназначено за хора на 35+, които (желателно) знаят руски език.