Александър Вутимски е роден в Своге на 30.07.1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет и участва заедно с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“, а по-късно и в литературния сборник „Жажда“, но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където и умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко“ (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата“ (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Ал. Вутимски. Публикува и в редица периодични издания като се подписва Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от значимите, но недобре познати български поети. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане.
Александър Вутимски Влак
В безпределните, тъмни полета
пее весело черният влак.
– И безшумният вечерен мрак.
И студеният сън на купето.
Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече,плющи.
И лети, и лети,и лети
като птица-дълбоко в полята –
устременият влак… И сърцето ми!
И трeвожните мои гърди!
Ето – бледи – прелитат звездите.
Ето – ледно – минава небето.
О, пътувай, пътувай, пътувай
във бездънната, тъмната шир!
О, пътувай, пътувай безспир,
влак, носи ме, стихийно, вълнуващо
към звездите, далече напред –
срещу мрака безкраен в полята,
срешу вятъра, черният вятър.
О, пътувай, носи ме напред!
Аз жадувам движение, влак!
Аз съм жаден за пролетни полети.
Мойте мисли са смели и волни…
О, пътувай, лети със крила!
