Categories
Аудиокниги на български

Борис Христов. Поезия. ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ. СВАТБАТА НА МАМА #БорисХристов #ВЕЧЕРЕНТРОМПЕТ #поезия

ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък…
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината – само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът – прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме…

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде –
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете –
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде – с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори…
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни – ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава – ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

Categories
Думите Метафора Несъзнаваното НЛП - NLP Психични състояния транс

Поезия и транс

Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Поезията като всяка хипноза е заразна. Уж това са все същите думи, които използваме всеки ден, а подредени по този начин, те изведнъж ни отнасят някъде много далеч от всекидневието… Някъде много навътре… Много дълбоко…

И може да не е в преживяване, същото като онова, което е накарало поета да подреди думите си – защото всяко човешко преживяване е неповторимо – но със сигурност е дълбоко в преживяване, което инак сега не би се случило. И тази възможност – да надзърнеш отвъд границите на всекидневните си мисловни модели, отвъд мозъчните си навици, отвъд рутината на ставащото и повтарящото се автоматично в теб – прави поезията примамваща и хипнотична.

Поезията е авантюра за избраници. Тя изисква най-напред свободата да можеш да й се отдадеш. Дори в късите минути на едно стихотворение – да се оставиш да бъдеш воден вместо да се опитваш да мислиш и анализираш. И още – свободата на потока между думите и емоциите, директното предаване на звученето на думите – не просто на повърхностния смисъл на думите – на несъзнаваното: там, където заедно с всяка дума се пазят и чакат да бъдат извикани и образът, и гласът, и усещането – и редуването на думите започва да сменя едни след други – в ритъм – образи, гласове, усещания – точно така, както го правят режисьорите на големия екран.
Поезията не е умение да съчетаваш думите в рими, а умението да използваш думите - техния звук, техния ритъм, тяхната музика - за да променяш вътрешни състояния. Затова добрата поезия е хипнотичен скрипт в неговия най-чист смисъл. Да си добър поет означава да владееш кодовете на езика за да предаваш психичните си състояния в най-концентриран вид.

Да бъдеш добър поет не се научава – също така, както не се научава изобщо да бъдеш добър хипнотизатор. Точно както добрите хипнотизатори, и добрите поети просто се появяват, когато има нужда от тях – когато думите сякаш не стигат за новите преживявания и за нуждата от нови преживявания, и за копнежа от нови преживявания, които могат да ни отведат напред. И трябва да се намери начинът това да бъде изразено и оформено, и запазено в код, който може да бъде предаван нататък, разпостраняван, разчитан, превръщан в нови и нови вътрешни преживявания – неповторими човешки преживявания – неповторимо събуждане и съчетаване на образи, гласове и усещания от огромното ни вътрешно хранилище – това наше най-голямо богатство като хора.

Живеещите без поезия са бедни. Не защото не притежават богатството в себе си, а защото нямат моста към него. Без мост също може да се премине реката – може би. Това се случва случайно или с помощта на психотерапевт или с приятел, или при нова любов… понякога… бродове, които могат и да доведат до другия бряг… до далечния бряг… може би. И ако хипнотичният транс обикновено има по-приземена, по-делнична цел, единствената цел на поетичния транс е просто да ни отведе нататък…да бъде нашия мост към мястото, където сме себе си.

И когато това се случи, макар и веднъж, започва чудото. Чудото да откриеш, че твоят език събужда една нова планета. Чудото да откриеш сам тази планета. Чудото да заведеш някой друг в началото на нейните безкрайни хоризонти, където всеки може да се загуби и да намери себе си.

Чудесата нямат нужда от обяснение. Слушайте:

Иван Пейчев


Сенки на крила – Иван Пейчев

Христо Фотев


Морето – стихове от Христо Фотев.

Програмите - за слушане като аудиофайлове можете да свалите оттук - използвайте бутона Download